В село Калово, в родовата къща на дядо Георги Джигирджията можете да чуете автентични песни от Странджанския край, в самобитно изпълнение на гласовитите местни жители; ще се насладите на увлекателно разказани местни предания легенди и реални истории от драматичния живот на нашите горди и изстрадали предци.

Духовното наследство на Странджа е част от богатата и многозвучна българска култура, но в същото време, поради сложното преплитане в този район на много културни и религиозни влияния, странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - "панагири", на които цялото село (преди, а и сега се възражда отново) се отдавали на почивка през жарките дни. Само тук могат да се срещнат обичаи като "филек", "Мара и Лишанка", както и мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, представляващо стар древно- жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес единствено в село Българи на 3-4 юни - патронния празник на нестинарските светии - св.Константин и св.Елена.

С изключение на крайбрежните селища обитателите на Странджа принадлежат към източно-рупската етнографска общност. Техният диалект прилича на този, който се използва в Родопите. В Странджа процесите на урбанизация не са успели да заличат традициите и обичаите на местните хора, както се е случило в много други места. Характерната за жителите на Странджа духовност е все още жива във фолклора, в календара на празниците, в паметниците на културното наследство.

Някои от характерните за района битови предмети са запазени и старателно реставрирани от домакините, за да допълнят с автентичност на интериора на родовата къща и за да може всеки да се докосне до тях и да узнае предназначението и функциите им.